В Гърция потвърдиха откриването на мощите на св. Злата Мъгленска

Стенопис "Страданията на света Злата Мъгленска" от Ошинския манастир "Свети архангел Михаил", Егейска Македония, част от Воденската, Пелска и Мъгленска епархия на Вселенската патриаршия

В Гърция беше съобщено за откриването на мощите на света великомъченица Злата Мъгленска, известна и като св. Хриси. Те са намерени в село Хриси, което носи нейното име. Според публикацията на Orthodoxia News Agency, цитирана в публикацията на СПЖ - България, автентичността им е потвърдена след изследвания в специализирани лаборатории в Германия.

В първоначалната информация се посочва, че мощите са открити близо две години преди оповестяването на резултатите. Този времеви интервал остава неуточнен.

Българската православна църква почита паметта на св. Злата Мъгленска на 18 октомври. Гръцката, Сръбската, Руската, Православната църква в Северна Македония и други православни църкви я честват на 13 октомври. 

"Тази дева мъченица и непорочна невеста на Небесния Цар Христос Бог – Злата – бе родом от едно село на име Слатина от Мъгленската епархия в България…" Така започва житието на българската светица, живяла през XVIII век, по време на османското владичество.

Родното ѝ село Слатина се намира в Мъгленско - историкогеографска и административна област, известна и като Българо-Меглен, в днешна Централна Македония, Гърция. Котловината е оградена от планините Нидже, Кожух и Паяк и е пресичана от река Мъгленица и многобройните ѝ притоци. 

Злата израства в бедно семейство заедно с родителите си и трите си сестри. Житието я описва като смирена и благочестива девойка с чиста и непоколебима християнска вяра и необикновена красота. 

Според житийния разказ млад турчин я отвлича и настоява тя да приеме исляма и да стане негова жена. Злата отказва да се отрече от Христос. Не променя решението си дори след молбите на своите близки, които се страхуват за нейния и за собствения си живот. 

След продължителни жестоки изтезания мъчителите ѝ я обесват и насичат тялото ѝ. В българската църковна традиция кончината ѝ се датира на 18 октомври 1795 г. 

Почитта към нейния подвиг се разпространява сред българите. Църквата я прославя като светица и великомъченица, а православните християни я почитат като небесна застъпница. В редица иконографски изображения св. Злата Мъгленска е представена в народна носия. 

През 2009 г. по идея на историка и публициста проф. Пламен Павлов тя е избрана за небесна застъпница на българките в чужбина. 

Разказът за св. Злата Мъгленска пази спомена за едно тежко изпитание и за смелостта да останеш верен на вярата си. Нейният пример напомня, че паметта за миналото може да бъде не само свидетелство за страданието, но и духовна опора за следващите поколения.

Прочетете също