Патриарсите в Светите земи са посрещани с гайди и барабани

Младежи в униформи, барабани, духови инструменти и шотландски гайди често предвождат тържествените шествия при посрещането на патриарси в Йерусалим и Витлеем. Макар да изглежда необичайно за православните поклонници от други страни, този обичай е характерен за палестинското християнство. Той съчетава стария местен церемониал с традиции, развили се под британско влияние.

Именно тази особеност привлече вниманието и при мирното посещение на Българския патриарх Даниил в Светите земи, когато процесията при Яфската порта предложи необичайна за българското око гледка. Както обяснява „Двери“, музиката при тези посрещания няма литургична функция: тя съпровожда шествието извън храма, а не православното богослужение.

Тържествените посрещания предхождат британското присъствие

Официалното влизане на църковен предстоятел с процесия е много по-старо от британското управление в Палестина. В Йерусалим и Витлеем посрещането на патриарси отдавна е част както от църковния, така и от градския церемониал.

Йерусалимската патриаршия продължава тази практика и днес. На големи празници патриархът и Светогробското братство преминават в шествие, предвождано от местни скаутски състави с музикални инструменти. Така на Бъдни вечер по стария календар през януари 2026 г. патриарх Теофил III се отправя към Витлеем, съпровождан от скаути с музика.

Как скаутите и гайдите стават част от традицията

Скаутското движение навлиза в Палестина в края на османския период. Палестински скаутски източници отнасят началото му към 1912 г. в Йерусалим. След 1918–1920 г. то се разраства под британско влияние и получава силна институционална подкрепа.

През 1920 г. британската администрация започва системно да разпространява скаутството в училищата, а през 1923 г. е организиран първият голям палестински скаутски лагер. През 1920-те и 1930-те години властите активно насърчават създаването на дружини както в християнски, така и в мюсюлмански учебни заведения. Сред ранните центрове са училището „Св. Георги“ и Terra Santa College в Йерусалим.

Гайдите навлизат чрез британската военна и скаутска традиция. По време на Британския мандат в Палестина служат шотландски части, чиито оркестри с гайди и барабани оставят силно впечатление сред местното население. Християнските скаутски дружини постепенно възприемат инструмента и го включват в собствените си празнични прояви. Близкоизточният съвет на църквите определя днешните палестински скаутски гайди като музикално наследство от шотландските полкови оркестри от мандатния период.

Не може обаче да се посочи точна година, в която гайда за първи път е прозвучала при посрещането на православен патриарх. Скаутското движение вече е добре развито през 1920-те и 1930-те години, но сигурните свидетелства за гайдарски състави като постоянни участници в конкретни църковни процесии са по-късни.

Сирийско-православната скаутска дружина във Витлеем, основана през 1958 г., твърди, че е първата местна дружина, въвела гайдите като редовен инструмент в своя оркестър. Първоначално тя разполагала само с три-четири гайди. Постепенно тази музика се превърнала в неизменна част от официалните влизания на патриарси в базиликата „Рождество Христово“.

Други християнски общности също създават скаутски дружини сравнително рано. Салезианската дружина във Витлеем е основана през 1922 г., арабската католическа дружина в Йерусалим — през 1928 г., а Terra Sancta — през 1932 г. Тези примери показват колко бързо скаутството се вписва в обществения живот на палестинските християни.

Празнични шествия с момчета и момичета

През втората половина на ХХ век обичаят вече е напълно утвърден. Очевидец на Рождество във Витлеем през 1983 г. описва палестински скаути в цветни униформи, които влизат на площад „Ясли“ със знамена, гайди и барабани, за да посрещнат Латинския патриарх. Според същото свидетелство подобни скаутски процесии тогава са обичайни както за християнските, така и за мюсюлманските обществени тържества.

В шествията участват не само момчета, но и момичета. Местните християнски общности имат смесени скаутски дружини, както и отделни групи на момичета-водачки. Те също се включват в църковните празници и официалните посрещания с униформи, знамена, барабани и музика.

Днес православни, католически, сирийски и други християнски скаутски групи участват в рождественските шествия във Витлеем, на Цветница и Великден, при пренасянето на Благодатния огън и при официални посещения на висши духовници. Понякога към тях се присъединяват и мюсюлмански скаути. Така посрещанията придобиват и характер на общоградско събитие.

Кои са мъжете с фесове и жезли

Друга характерна част от тържествените процесии в Йерусалим са мъжете с червени фесове и дълги жезли, с които ритмично удрят по паважа. Това са кавасите — церемониални служители, произхождащи от османската административна и дипломатическа традиция.

Първоначално кавасите са въоръжени придружители, пазачи и служители на консули и висши сановници. Впоследствие тази практика е възприета и от християнските патриаршии в Йерусалим.

Днес ролята им е предимно символична и церемониална. Те освобождават пътя за процесията, възвестяват приближаването на патриарха и подчертават тържествеността на неговото официално влизане. Фесовете, жезлите, а понякога и сабите са запазени елементи от стария церемониал.

Ритмичното тропане с жезлите също има установена функция. То помага да се отвори път през множеството и едновременно служи като звуков знак, че преминава официална църковна процесия.

Каваси има не само при Гръцката православна патриаршия, но и при Латинската и Арменската патриаршия, както и при Францисканската кустодия. Във Витлеем традиционният протокол предвижда при официалното влизане на патриарх да присъстват кавасите и драгоманите на другите общности. Това е част от сложната система, известна като Status Quo, която урежда отношенията между църквите в храма на Божи гроб и в базиликата „Рождество Христово“.

Церемониално посрещане, а не богослужение

Гайдите и барабаните принадлежат към празничното посрещане извън храма. Когато шествието достигне до Божи гроб или до базиликата „Рождество Христово“, започва същинският църковен чин.

Така в едно посрещане се събират няколко исторически традиции: древният йерусалимски церемониал, арабското палестинско християнство, османското наследство на кавасите и британското скаутско влияние със звука на шотландската гайда. Музикален елемент, който преди около век е бил привнесен отвън, днес е сред най-разпознаваемите особености на християнските празници в Светите земи.

Прочетете също