Епископ Йоан отслужи Литургия и освети възстановен храм в Драгоман

На 27 септември, Първа неделя след Въздвижение, Браницкият епископ Йоан, първи викарий на Софийския митрополит, посети Драгоман. Той отслужи архиерейска света Литургия в храм „Св. архидякон Стефан“, а след това освети възстановения храм „Свето Възнесение Господне“ в гробищния парк в кв. „Драгоман“.

В Литургията съслужиха архимандрит Януарий — игумен на Искрецкия манастир „Успение Богородично“ и архиерейски наместник на Годечката духовна околия, председателят на храма свещеник Асен Асенов, свещеник Тодор Тодоров и дякон Йоан Стоян Иванов.

Църковните песнопения изпълни хор „Св. Наум Охридски“ под ръководството на д-р Андрей Касабов. Певческо участие взе и йеромонах Макарий, игумен на Неделишкия манастир „Св. Атанасий“.

Сред присъстващите бяха заместник-кметът Лидия Банкова, директорът на Туристическия информационен център в града, общински съветници, служители на общинската администрация и миряни.

Проповед за вярата и послушанието към Бога

В края на богослужението епископ Йоан се обърна към църковното събрание с проповед за евангелския разказ за чудесния улов. Той припомни, че апостолите се трудили цяла нощ, без да хванат нищо. Когато Христос им казал да навлязат надълбоко и отново да хвърлят мрежите, те Го послушали и получили изобилен улов.

Владиката подчерта, че свети апостол Петър последвал гласа на Спасителя без колебание, въпреки безрезултатния нощен труд. Уловът бил толкова голям, че се наложило да повикат друг кораб, за да им помогне да изтеглят мрежата, тъй като имало опасност техният кораб да потъне.

„В тази случка има дълбок смисъл и символика, защото от нея светите отци разбират, че усилията, които човек полага сам по себе си, без Божията помощ, са напълно безплодни. И напротив – когато послуша Божия глас и когато този глас стане и наша човешка воля (т.е. нашата човешка воля се приведе в подчинение на Божията воля), тогава и плодовете, които човек дава, са многобройни“, разясни епископ Йоан.

Той припомни и отговора на апостол Петър, който изповядал пред Христос, че е грешен човек. Спасителят му казал, че апостолите ще станат ловци не само на риба, но и на човеци. По думите на владиката това се изпълнило след слизането на Светия Дух, когато чрез проповядваното Божие слово апостолите „уловили цялата Вселена“, както се пее в посветените на тях песнопения.

В тази мрежа, обясни той, са и всички християни, които са чули Божието слово и са го приели в сърцата си.

Като пример епископ Йоан разказа за войника Неохор, който изпълнявал воинските си задължения в Йерусалим и приел християнството още в първите години на апостолската проповед. След завръщането си в родния Картаген той предал вярата на своето семейство и целият му род станал християнски.

Владиката свърза този разказ с житието на чествания на 27 септември свети мъченик Калистрат. По думите му Калистрат бил потомък на Неохор и през втората половина на III век служел като войник, изповядвайки вярата в Спасителя. Неговите другари забелязали благочестието му и го предали на военачалника. Тъй като това било време на гонения срещу християните в Римската империя, Калистрат бил подложен на жестоки мъчения, за да се отрече от Христос.

В разказа си епископът посочи, че след побоя мъчителите хвърлили Калистрат в Средиземно море, смятайки го за мъртъв. По чудесен начин делфини го извели на брега, а на следващия ден той отново се появил в Картаген и проповядвал вярата си. Чрез това чудо и със своята вяра обърнал към Христос още 49 войници. Според изложеното в проповедта те били екзекутирани заедно с него през втората половина на III век.

Софийският викарий подчерта, че Христовият призив е отправен не само към апостолите, но и към всеки съвременен християнин. Вярата трябва да се превърне в начин на живот, а не да се ограничава до паленето на свещи и посещаването на храма от време на време.

„В тази мрежа на апостолската проповед попадат и всички християни, включително и ние самите. Проповедта на апостолите и заповедта на Спасителя неслучайно са да се навлезе надълбоко в езерото. Това означава да не разбираме вярата си повърхностно, просто палейки свещи и от време на време посещавайки Божия храм, а да навлезем надълбоко. Защото дълбочината е покаянието, дълбочината е молитвата, дълбочината е усилието, което човек проявява да прости на онзи, който го е обидил, дълбочината е човек да промени себе си.“

Възстановяването на храма в гробищния парк

След Литургията духовниците и миряните се отправиха към възстановения храм „Свето Възнесение Господне“ в гробищния парк в кв. „Драгоман“. Според преданието малката църква датира от XIII век.

В продължение на години сградата била в тежко състояние — с пропаднал покрив, увредени стени и изцяло занемарена вътрешност. Възстановяването започнало благодарение на гражданска инициатива и активността на местните жители. Били организирани дарителски кампании, поставени кутии за дарения в търговски обекти и открита банкова сметка.

С помощта на много дарители постепенно започнал ремонтът на светинята. Първо бил изграден нов покрив, след това били обновени подът и стените, а на по-късен етап бил изработен и нов иконостас. С подкрепата на Община Драгоман и Софийската света митрополия възстановителните дейности продължили и през периода 2024–2026 г., когато било оформено и околохрамовото пространство.

С благословението на Софийския митрополит и Български патриарх Даниил епископ Йоан извърши водосвет и освети реставрирания храм „Свето Възнесение Христово“.

Софийският викарий поздрави всички жители на Драгоман от името на патриарх Даниил и ги призова да пренесат усърдието от възстановяването на храма и в личния си духовен живот:

„Нека усърдието, което проявихме за възстановяването на този храм, да проявяваме и в личния си живот – като се стараем да изпълняваме Божиите заповеди, да обичаме Бога и да обичаме своя ближен. И когато Бог отреди да се отправим оттук към вечността, нека да можем да дадем добър отговор пред Него за великия дар, който сме получили – живота, който Той ни е дал. Нека с този живот да придобием място в Неговото вечно царство. Честит и благословен празник! Бог да благославя всички, които с труда си, със средствата си, с усилията и добрата си воля допринесоха за възстановяването на този храм! Нека Бог ги възнагради за доброто дело – и в този живот, и в Своето вечно царство!“

Текст и снимки: Весела Игнатова

Прочетете също