Йерусалимската църква посрещна патриарх Даниил на първото му мирно посещение

Негово Блаженство Йерусалимският патриарх Теофил Трети

Йерусалимската църква посрещна Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил при първото му мирно и поклонническо посещение в Йерусалим като предстоятел на Българската православна църква. Посещението съвпадна с празничното честване на Всемирното въздвижение на Честния и Животворящ Кръст.

В приветственото слово към патриарх Даниил бе изразена духовната радост на Йерусалимската църква от срещата с предстоятеля на сестринската Българска църква. В началото бяха припомнени думите на св. апостол Павел: „А мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа“ (Гал. 6:14).

Особено внимание бе отделено на значението на Йерусалим в историята на спасението. В словото се посочва, че тук се е изпълнило пророчеството „Защото от Сион ще излезе законът и от Иерусалим – словото Господне“ (Ис. 2:3). Тук се е извършило тайнството на спасението в Христос и оттук по целия свят се е разпространила проповедта за покаяние и опрощение на греховете според Господните думи: „И ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим… и дори до край-земя“ (Деян. 1:8).

Съвпадането на посещението с празника Въздвижение на Светия Кръст бе определено като особено значимо. В Йерусалим Кръстът е не само знак на възпоменание, но и живо свидетелство за Божието спасително дело. На Голгота Синът Човечески е бил въздигнат, за да победи чрез Кръста „оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола“ (Евр. 2:14), и да превърне дървото на осъждането в дърво на живота и спасението.

В словото се подчертава, че празникът разкрива парадокса на християнската вяра: смирението става слава, страданието – победа, смъртта – живот, а Гробът – извор на възкресение. Въздигайки Кръста, Църквата показва не само оръдието на Христовите страдания, но и знака на Неговата победа и на помирението между небето и земята.

Присъствието на местата на Христовите страдания и Възкресение бе свързано с думите на св. Кирил Йерусалимски: „Другите само слушат, а ние и виждаме, и осезаваме“.

Общото причастяване с Тялото и Кръвта Господни бе посочено като израз на най-дълбокия смисъл на мирното посещение – единството в Разпнатия и Възкръснал Господ. Припомнени бяха думите на св. апостол Павел, че Христос „е нашият мир“ (Еф. 2:14) и че е примирил разделеното „чрез кръста“ (Еф. 2:16).

Голгота, наречена от св. Софроний Йерусалимски „пресвещен център на света“, бе представена като знак на жертва, помирение, единство и мир. В словото се отбелязва, че пред нея в празничния ден е бил въздигнат Честният Кръст.

На фона на войните, разделенията, несправедливостта и проявите на нетърпимост в съвременния свят бе подчертано, че Църквата не проповядва мира като отвлечена идея. Тя свидетелства за Разпнатия и Възкръснал Христос като мир, помирение и надежда за света.

Присъствието на двете сестрински Църкви около една и съща евхаристийна Чаша и под един и същ Кръст бе определено като свидетелство, че единството в Христос не е човешко споразумение, а дар на Светия Дух и плод на общата апостолска вяра.

Тази мисъл бе подкрепена с думите на св. апостол Павел за общия достъп до Отца в единия Дух (Еф. 2:18), за запазването на „единството на Духа чрез връзките на мира“ (Еф. 4:3) и за вярващите, които вече не са „чужди и пришълци, а съграждани на светиите и свои на Бога“ (Еф. 2:19).

Първото поклонническо посещение на Даниил в Светата земя като Български патриарх бе представено и като обновяване и укрепване на многовековните духовни връзки между Сионската и Българската църква. Тези връзки се основават на общата православна вяра, богослужебното предание и свидетелството за Христовите Кръст и Възкресение.

В словото се подчертава също, че общуването между двете Църкви укрепва християнското свидетелство и присъствие в Светата земя. С препратка към псаломските думи „възлязоха колената, Господните колена“ (Пс. 121:4) бе припомнено служението на Йерусалимската църква през вековете. Тя продължава да проповядва Божието спасително дело и да пази и обгрижва като места за поклонение светините, свързани с Рождество Христово, спасителните Страдания, Животворящия Кръст, Възкресението, Възнесението и Петдесетница.

В заключителната част бе отправен призив тайнството на Кръста да намира израз в църковното служение чрез жертва, смирение, помирение и любов. Този призив бе свързан с мирното и евхаристийното общение, с празника Въздвижение и с поклонението пред Голгота и живоносния, празен Христов Гроб.

От името на Светогробското братство бе потвърдено служението му като неусипен пазител на мястото, където е бил издигнат Кръстът и откъдето е възсияла светлината на Възкресението.

Към патриарх Даниил и придружаващата го свита бе отправено пожелание при завръщането си в България да отнесат на българския народ благословението на „града на живия Бог“ (срв. Евр. 12:22) и посланието на Честния Кръст: чрез него идва радостта за целия свят, разрушава се враждата и се открива пътят към Възкресението.

Приветствието завърши с църковното песнопение: „На Твоя Кръст се покланяме, Владико, и Твоето свято Възкресение славим“, последвано от заключителното „Буди, буди!“.

Прочетете също