Патриарх Даниил изрази в Йерусалим подкрепа за Йерусалимската църква

Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил изрази солидарност с Йерусалимската патриаршия и нейното паство в изпитанията, причинени от конфликтите в Близкия изток. В слово по време на мирното си посещение в Йерусалим той подчерта историческите връзки между двете поместни църкви и заяви готовност за продължаване и задълбочаване на братското им сътрудничество.

„Вашите скърби са и наши скърби, Вашите надежди са и наши надежди. Вие неизменно сте в нашите молитви, в нашите мисли и в нашите сърца“, обърна се патриарх Даниил към Йерусалимския патриарх.

Словото бе отправено и към архиереите, временно управляващия Посолството на България в Израел, българския консул в Палестинската автономия, генералния консул на Гърция в Йерусалим, представители на дипломатически мисии, духовници и вярващи.

Съвместна Евхаристия на празника Въздвижение на Кръста

Повод за словото бе съвместното отслужване на светата Евхаристия в храма „Възкресение Христово“ на празника Всемирно Въздвижение на животворящия Кръст Господен, честван по стар стил. Патриарх Даниил припомни, че храмът е издигнат на мястото на спасителните Христови страдания и на Гроба Господен.

Той започна обръщението си с евангелските думи: „Дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях“ (Мат. 18:20). Българският предстоятел благодари за срещите и братското общение с Йерусалимския патриарх, архиереите, духовниците и вярващите, с които българската делегация е имала възможност да беседва през дните на посещението.

По думите му това общение е донесло взаимна утеха и укрепване във вярата, надеждата и любовта към Господ Иисус Христос. Той свърза радостта, взаимното усъвършенстване, единомислието и мира с присъствието на Бога, Когото християните познават като „Бог на любовта и на мира“ (срв. 2 Кор. 13:11).

Патриархът подчерта, че Евхаристията — същност и сърцевина на Църквата — е установена и извършена за първи път от Господа именно в Йерусалим, в Сионската горница. По-късно тя става и място на чудото на Петдесетница, с което се поставя историческото начало на Христовата църква.

Със Светия град той свърза и най-древното засвидетелствано последование на Евхаристията — светата Яковова литургия, която се отслужва в Православната църква и днес. В словото си посочи, че тя е сред първите богослужебни последования, преведени в българската държава след Покръстването през втората половина на IX век, и още тогава става част от българската литургична традиция.

Хилядолетни духовни и книжовни връзки

Патриарх Даниил припомни, че отношенията между православна България и Йерусалимската патриаршия имат хилядолетна история на приятелство, братство и взаимна помощ.

Той проследи началото на тези връзки до равноапостолното и просветителско дело на светите братя Кирил и Методий, първите старобългарски преводи на богослужебните книги и преводите на жития и произведения на светци, свързани с Йерусалимската църква. Особено разпространени били Катехезическите слова на св. Кирил Йерусалимски, запазени в множество преписи и широко използвани от Българската църква.

Предстоятелят изтъкна и приноса на йерусалимските и синайските манастири за съхраняването на старобългарското книжовно наследство. Сред посочените паметници на глаголическата книжнина бяха Асеманиевото евангелие, Синайският псалтир и Синайският молитвеник. В тежки за православна България времена поклонници и бягащи монаси ги отнасяли в тези манастири, където те били опазени за църковната и културната памет. Патриархът отбеляза също, че немалко старобългарски ръкописи са преписвани и превеждани в самия Йерусалим.

Влиянието на йерусалимската традиция, подчерта той, не се ограничава до книжовността. Позовавайки се на изследователи на християнското изкуство и църковната археология, патриарх Даниил посочи, че ротондата „Свети Йоан“ във Велики Преслав, известна като Златната или Кръглата църква, представлява архитектурно копие на Йерусалимския храм на Гроба Господен. Тя е построена в началото на X век, по времето на цар Симеон I Велики.

Като друго свидетелство за тези връзки той открои присъствието в старото българско изкуство на образи на йерусалимски патриарси и монаси. Сред свързаните с Божия гроб композиции посочи изображенията на светите равноапостолни Константин и Елена с Кръста и на Въздвижението на Честния Кръст.

Още през X век има сведения и за установена в България традиция на поклонничество в Светите земи. За нея пише Презвитер Козма в своята Беседа против богомилите.

Общи позиции и взаимна помощ през вековете

В историческия си преглед патриарх Даниил отдели внимание на отношенията между двете църкви по време на Лионската уния от 1274 г. Той посочи, че според църковните историци Йерусалимската и Търновската патриаршия били единодушни в неприемането на съюза, сключен между Константинопол и Рим.

Българският предстоятел свърза този труден за Православието период с подвига на двадесет и шестимата Зографски мъченици, представени в словото като атонски монаси от българския род. Той припомни сведенията за български боляри и представители на търновското духовенство, които изпратили посолство до Йерусалимския патриарх Григорий I с молба да се противопостави на инициаторите на унията.

За времето на Османската империя, между XVI и XVIII век, патриархът се позова на свидетелства на историци на Йерусалимската патриаршия за български монаси в Божигробските манастири „Свети Сава“ и „Свети Архангели“. Към края на XVI век българите имали и свой параклис в една от йерусалимските църкви, където богослуженията се извършвали на църковнославянски език.

От същия период са известни сведения за божигробски монаси по българските земи и за йерусалимски метоси с монаси-таксидиоти, които събирали милостиня за Светите земи. Патриарх Даниил определи тази подкрепа като израз на благодарността на православните българи за духовните дарове, получавани от Йерусалимската църква през вековете.

През втората половина на XVII век Йерусалимският патриарх Доситей Нотарас три пъти обиколил тогавашна България, за да събира средства за Божигробското братство. Неговият приемник Хрисант Нотарас също посещавал неколкократно българските земи за доброволни дарения. Запазен е негов поменик-пътепис от 1720 г., в който са записани хиляди имена, предимно от Южна България.

Патриарх Даниил изрази признателност и за подкрепата на Йерусалимския патриарх Диодор и Йерусалимската патриаршия по време на Разширения и всеправославен събор през 1998 г. Съборът бе свикан за преодоляване на разкола в Българската православна църква, който в словото е определен като политически инспириран.

Готовност за задълбочаване на сътрудничеството

Според българския патриарх тези примери свидетелстват за трайни и взаимно полезни отношения между двете православни църкви. Той подчерта, че от днешните им предстоятели и вярващи зависи да продължат утвърденото през вековете сътрудничество — за прослава на Господ Иисус Христос, съхраняване на църковното единство и благото на поверения им Божи народ.

Патриарх Даниил увери своя събрат, че Българската патриаршия има искрено желание и готовност да развива тези връзки. Той благодари за същото желание, което вижда у Йерусалимския патриарх и цялата Йерусалимска църква.

Солидарност с християните в Близкия изток и подкрепа за мира

Българският предстоятел обърна внимание на страданията и несигурността, причинявани от конфликтите и военните сблъсъци в Близкия изток. По думите му все повече християни са принудени да напускат родните си места, въпреки че присъствието им в тези земи има двухилядолетна история.

Той посочи, че християнските общности намаляват, а Йерусалимската патриаршия, която нарече най-древната поместна православна църква и майка на всички църкви, преминава през тежки изпитания. Патриарх Даниил увери Йерусалимския предстоятел и неговото паство, че не са сами.

Българският патриарх заяви също, че е приел с уважение и надежда вестта за инициативата на Йерусалимския патриарх да посредничи за траен мир между Украйна и Русия и за прекратяване на войната, отнела живота на много православни християни.

В тези усилия той видя свидетелство за призванието на Църквата да лекува раните на разделението и да призовава към помирение, дори когато гласът на мира остава нечут.

„Ние въздигаме Неговия животворящ и победоносен Кръст с непоколебима вяра, че злото няма последната дума, че мирът е възможен и че след Разпятието идва Възкресението!“, заяви патриарх Даниил, говорейки за Йерусалим като мястото на Христовото Възкресение.

Той припомни и думите на св. Кирил Йерусалимски: „Изповядвам Кръста, защото познах Възкресението“ (Катехизическо слово XIII, 4; PG 33, 776B). По думите му на това свято място Кръстът и Възкресението не са само спомен, а живо свидетелство.

Дарове в памет на посещението

В молитвен спомен за мирното посещение патриарх Даниил поднесе на Йерусалимския патриарх комплект енголпия с кръст и резбовано Разпятие. Той определи даровете като израз на искрена братска любов и дълбоко уважение от него и от Българската патриаршия към Йерусалимския предстоятел и неговата църква.

Българският патриарх пожела те да напомнят с радост за срещата и я свърза с думите от Псалтира за деня, който „Господ е сътворил, за да се зарадваме и да се развеселим в него“ (Пс. 117:24).

Словото завърши с молитвено пожелание Божията любов, милост и щедрости и силата на животворящия Христов Кръст да бъдат винаги с всички, както и с благопожеланието: „За много и благословени години!“

Прочетете също