Митрополит Григорий оспори претенциите на Фенер за автокефалията на МПЦ-ОА

Кумановско-осоговският митрополит Григорий защити валидността на томоса за автокефалия, издаден от Сръбската православна църква (СПЦ) на Македонската православна църква – Охридска архиепископия (МПЦ-ОА). В авторски правно-каноничен анализ, публикуван на 22 септември 2026 г., той заявява, че документът е влязъл в сила, окончателен е и подлежи на изпълнение.

В същия текст архиереят оспорва претенциите на Цариградската патриаршия за правомощия при предоставянето на автокефалия и я обвинява в натиск за промяна на името на МПЦ-ОА. Според него действията и бездействието на патриаршията нарушават всеправославния ред.

Ролята на Църквата майка и силата на томоса

Митрополит Григорий основава аргументацията си на обща административна процедура, която според изложението му е установена от предсъборните комисии, включително Четвъртата и Петата, проведени в Шамбези съответно през 1993 и 2015 г. Той подчертава, че всички поместни православни църкви, включително Цариградската патриаршия, са длъжни да я спазват.

В неговото тълкуване изключителната канонична компетентност за провъзгласяване на автокефалия принадлежи на Всеправославния събор, а административната процедура се ръководи от Църквата майка. За МПЦ-ОА този компетентен орган е Архиерейският събор на СПЦ. Именно той установява фактите и преценява дали са изпълнени еклисиологичните, каноничните и пастирските условия за църковна независимост.

„СПЦ в диспозитива на Решението (Томоса) за МПЦ-ОА ѝ признава правото да бъде автокефална църква (пълноправен член с всички права – pleno iure) – с юрисдикция на територията на държавните граници на Република Македония“, посочва митрополитът.

Според него каноничността и правното действие на този административен акт означават, че той е придобил правна сила както в материален, така и във формален смисъл. Архиереят изтъква, че МПЦ-ОА няма правен интерес да обжалва решението, тъй като искането ѝ е удовлетворено, а Цариградската патриаршия не е подала жалба срещу него. Оттук той прави извода, че томосът е окончателен и има действие спрямо всички — erga omnes.

Като потвърждение на тази позиция митрополит Григорий посочва приемането на томоса с решения на синодите на Руската, Българската и Румънската църква, както и фактическото му приемане от Православната църква на Чешките земи и Словакия и от Полската православна църква.

Какви правомощия има Цариград според анализа

Митрополитът разглежда ролята на Цариградската патриаршия в тази процедура като „почетно задължение“. Според него, след като получи решението на Църквата майка, патриаршията трябва в качеството си на първа по чест да изпрати патриаршеско писмо до всички поместни църкви, с което да започне процес за постигане на всеправославен консенсус.

Той се позовава на правния принцип Nemo dat quod non habet — „никой не дава това, което няма“, и заявява, че Фенер няма правомощия да предоставя автокефалия извън собствената си юрисдикция.

Архиереят обвинява Цариградския патриарх, че не е предприел действието, което според това тълкуване е длъжен да извърши. Митрополитът определя този отказ като нарушение чрез бездействие.

Той предупреждава също, че евентуалното издаване на нов томос за МПЦ-ОА от Цариград би било contra legem — противно на закона, и actus non legitimus — незаконно действие. Според него това би предизвикало конфликт на юрисдикции, който може да бъде разрешен единствено от Съда на Всеправославния събор.

В анализа се изразява и опасението, че подобен томос би послужил за ограничаване на юрисдикцията на МПЦ-ОА и за нейното преименуване.

Обвинения за натиск върху името на Църквата

Във втората част на текста митрополит Григорий обвинява Цариградския патриарх в „съдебен активизъм“. С този израз той описва вземането на решения въз основа на светски и политически възгледи, които свързва с панелинизма, вместо въз основа на църковните канони.

„Цариградската патриаршия, Александрийската патриаршия и Йерусалимската патриаршия, както и Гръцката православна църква – Атинска архиепископия, изнудват МПЦ-ОА да инициира процедура за заличаване на названието „Македонска православна църква“, заявява той.

Митрополитът твърди още, че Цариградският патриарх следва политическа програма за заличаване на понятията „Македонска църква“ и „Охридска архиепископия“. По думите му тези действия получават активна подкрепа от западни дипломати.

Предупреждение за „свръхюрисдикция“

Митрополит Григорий свързва спора за автокефалията с по-широк въпрос за устройството на Православната църква. Според него зад оспорваните действия стои стремеж към разрушаване на каноничния ред на Едната, Света, Съборна и Апостолска църква и установяване на „свръхюрисдикция“ на един универсален престол.

В анализа той изброява правомощия, които според него Цариград се опитва да съсредоточи: изключително право да предоставя автокефалия, да централизира мироваренето, да канонизира светци, да съди епископи и да интронизира патриарси във всички поместни църкви.

Архиереят предупреждава, че подобен подход би разделил поместните църкви на две категории: „църкви от първа степен“ — четирите древни източни патриаршии, и „църкви от втора степен“ — останалите, сред които Руската, Сръбската, Румънската, Българската, Грузинската и Македонската.

Според него това създава опасност от въвеждане на „православен папа“, който да притежава върховна власт като съдия, управител и представител на цялото Православие. В този контекст митрополитът определя като нищожни употребата на прилагателното „вселенска“ за патриаршията и претенцията за изключителност на титлата „вселенски патриарх“.

Основната позиция в анализа е защита на съборното устройство на Православната църква и отхвърляне на външния политически натиск и на претенциите за власт на един престол над останалите поместни църкви.

Прочетете също