„Христоносци“ оспори съобщение за участието на БПЦ в диалог с англиканите

Българският делегат прот. доц. д-р Добромир Димитров сред представителите на комисията

Редакционната колегия на „Христоносци“ отправи призив към Българския патриарх Даниил и Светия Синод за спазване на уставните процедури и за достоверност на информацията, публикувана от Българската православна църква – Българска патриаршия. Поводът е твърдяна промяна в съобщение на официалния сайт на Патриаршията за участието на български представител в Международната комисия за православно-англикански богословски диалог.

Според редакцията промяната е направена без публично обяснение, ден след изразени от нея тревоги относно възобновеното участие на БПЦ-БП в диалога. „Христоносци“ смята, че първоначалната формулировка е подвела читателите относно наличието на синодално одобрение.

Каква промяна посочва редакцията

В позицията се цитира първоначалният текст на съобщението, предоставено от Западно- и Средноевропейската митрополия на 22 септември. Според него участието на българския делегат е било:

„...упълномощено от Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний и Светия Синод на БПЦ...“

Посочено било също, че участието е възстановено:

„...с благословението на Светия Синод на БПЦ.“

Според „Христоносци“ впоследствие съответният абзац е заменен със следния текст:

„Участието на прот. доц. д-р Добромир Димитров в заседанията на Международната комисия е с благословението на Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний, определен от Св. Синод на БПЦ-БП за представител в Международната комисия за православно-англикански богословски диалог.“

Редакцията тълкува промяната като отпадане на твърдението, че конкретното участие е одобрено или благословено от Светия Синод. Според нея новата формулировка посочва единствено благословението на митрополит Антоний, като същевременно запазва уточнението, че той е определен от Синода за представител в комисията.

Самото различие между цитираните версии обаче не установява дали съществува отделно синодално решение за участието. В предоставената позиция не е посочен протокол, който да изяснява този въпрос.

Въпросът за правомощията според Устава

„Христоносци“ свързва случая със съборното управление на Църквата и се позовава на няколко разпоредби от Устава на БПЦ-БП.

Редакцията посочва чл. 58, т. 1 като основание за твърдението, че решенията за общението и отношенията с други църкви са изключително правомощие на Светия Синод в пълен състав. Позовава се и на чл. 6, ал. 1 във връзка с положението на Синода като върховен ръководен орган.

Като допълнителен аргумент авторите привеждат чл. 50. Според изложеното от тях тази разпоредба не допуска дори Българският патриарх да решава еднолично общите дела на Църквата без решение на Светия Синод.

Въз основа на това редакцията застъпва становището, че отделен митрополит, дори когато е определен за представител в международна комисия, не може самостоятелно да възобновява прекъснато участие или да упълномощава делегати без изрично, протоколирано решение на Синода в пълен състав.

Затова „Христоносци“ определя присъствието на българския делегат на срещата в Александрия като инициатива на отделен архиерей, която първоначално е била представена като официално одобрена от цялата БПЦ. Това е изводът на редакцията, а не установено в предоставения материал заключение на църковен орган.

Възражения срещу самия диалог

Наред с процедурните въпроси авторите изразяват и богословски възражения срещу православно-англиканския диалог.

Те припомнят позиция на Светия Синод от 2016 г., според която извън Светата Православна църква не съществуват други църкви, а ереси и разколи. Според редакцията участието в разглеждания диалог противоречи на тази позиция.

Като основания за критиката си авторите посочват ръкополагането на жени и открито хомосексуални лица в Англиканската общност. Те смятат, че употребата на определението „църковна общност“ за англиканите създава впечатление за равнопоставеност и отслабва яснотата на синодалната позиция.

Възражения са отправени и към домакина на срещата — Александрийския патриарх Теодор II. В позицията се посочва, че през 2024 г. под неговата егида е извършена хиротония на жена за дякониса. Авторите описват обреда като извършен вътре в олтара, с пълни дяконски одежди, и го оценяват като отстъпление от апостолското предание. Съчетаването на този контекст с диалога с англиканите според тях представлява двойна духовна опасност.

Редакцията припомня също излизането на БПЦ от Световния съвет на църквите през 1998 г. Тя разглежда това решение като израз на догматичната позиция на българския клир и вярващите и предупреждава срещу възобновяване на икуменически инициативи без съборно одобрение.

Съпоставка със словото за Богоявление през 2024 г.

В позицията е направена съпоставка и със словото от името на патриарх Неофит, прочетено от митрополит Антоний на Богоявление през 2024 г., когато патриархът е бил тежко болен.

„Христоносци“ характеризира посланието като политически остро и твърди, че то е породило въпроси сред духовници и миряни за неговата автентичност и за евентуална чужда редакторска намеса. Авторите обосновават съмненията си с твърдението, че подобни изказвания не са били характерни за епископското служение на патриарх Неофит.

В предоставения материал не са представени доказателства за такава намеса. Редакцията обаче вижда сходство между двата случая: публично приписване на думи, решения или благословения на най-висшата църковна власт, чиято достоверност впоследствие тя поставя под въпрос.

Призив към патриарх Даниил и Светия Синод

В заключение „Христоносци“ призовава патриарх Даниил и членовете на Светия Синод да обърнат внимание на информационната дисциплина и спазването на уставните процедури.

Редакцията подчертава, че официалните съобщения на Патриаршията трябва да бъдат достоверни, а позоваването на синодални решения и благословения — точно. Според нея неправомерното приписване на актове на висшата църковна власт накърнява авторитета на Синода и доверието на вярващите.

Като нравствено основание за призива си авторите цитират евангелските думи: „Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия“ (Мат. 5:37).

Те настояват името на Светия Синод да не се използва за легитимиране на икуменически инициативи чрез невярна или подвеждаща информация и заявяват, че православните християни очакват от своите архипастири прозрачност, спазване на Устава, съхраняване на Свещеното Предание и съборност.

Прочетете също