Сръбският патриарх Порфирий: Църквата съществува, за да преобразява света
На 4 юни 2025 г., в деня на св. Йоан Владимир, сръбският патриарх Порфирий отслужи тържествена Архиерейска света Литургия в посветения на светеца храм в белградския квартал Медакович. Поводът бе храмовият празник, отбелязван с особена тържественост. В своята проповед патриархът подчерта, че единственият истински спасителен закон за християните е този, разкрит в Евангелието. Той заяви, че Божиите заповеди не са заповеди в човешкия смисъл, а израз на любовта на Бога към човека. Всяко друго слово или закон, каза той, трябва да се измерва с Христовото учение. Църквата, според него, съществува, за да преобразява света чрез Божията благодат, а не да се приспособява към него. „Не сме призвани да търсим похвали от света, а да го възлюбим и призовем към Царството Божие“.
В сряда, 4 юни 2025 г., на празника на свети Йоан Владимир, сръбски крал и мъченик, едноименният храм в белградския квартал Медакович отбеляза с голяма тържественост своя храмов празник.
Патриархът на Сърбия Порфирий възглави Архиерейската света Литургия.
В проповедта си върху евангелското четиво, патриарх Порфирий, наред с друго, заяви:
„За нас, християните, основното, най-важното и единствено наистина решаващо и спасително правило е онова, което е записано в Евангелието, разкрито ни от Господа и засвидетелствано през вековете от Божиите светии и от Църквата Христова чрез своето свещено предание. Тези правила са много прости – те са Божиите заповеди. А Божиите заповеди не са заповеди в смисъла на заповядване, а насочващи ориентири; те не са нареждания, които ограничават нашата свобода, нито природата ни, нито правилния ни начин на съществуване. Заповедите на Бога са израз на Неговата любов към нас – те са помощни средства и подкрепа.
Затова всеки друг закон, независимо от източника му, ние измерваме чрез Божия закон; всяко друго слово, независимо кой го изрича, ние преценяваме според словото на Христос, словото на Евангелието, словото на Църквата. И ако това слово съответства на Евангелието, на гласа на Църквата – го приемаме; но ако противоречи на Евангелието, тоест на учението на Църквата – тогава, най-малкото, то не ни засяга – не ни интересува.
Господ дойде и основа Своята Църква; и макар тя да не е от този свят, тя е в този свят, за да бъде знак на вечността, огледало, чрез което да се преобрази този свят – чрез нашата вяра и чрез Божията благодат, благодатта на Светия Дух, която чрез светата Христова Църква присъства в този свят и го преобразява.
Църквата съществува, следователно, за да се спасим ние, но и за да преобрази света – не да се съобразява с него, не да му угажда, не да търси аплодисменти и похвали от този свят, а да го възлюби, да възлюби цялото Божие творение и да го призове към Царството Христово, което не е от този свят, но реално присъства в този свят.“
