Православието във Виетнам: Няколко лични истории
Атанасиос Хо Туан разказва за обръщането си към Православието и за зараждането на малка, но жива общност във Виетнам
Авторът на този разказ е Атанасиос Хо Туан – виетнамец, който изминава дълъг и драматичен духовен път до откриването на Православната вяра. В лична изповед той споделя за преживяна душевна криза, преминаване през католицизма и протестантизма и влизане в Църквата чрез светото Кръщение. Историята му хвърля светлина върху малко известното присъствие на Православието във Виетнам, пише orthochristian.com
Ето целия текст:
Сърцето ми е пълно с благодарност към Бога. Дълбоко съм изумен от великите Негови дела и със смирение споделям няколко лични истории от нашата малка православна общност във Виетнам.
За повечето виетнамци Православието остава непозната, дори екзотична вяра — религия, която сякаш изобщо не присъства в нашата страна. Действително, в тази „S“-образна земя Православието е почти неизвестно. Само онези, които познават нашата малобройна православна общност, знаят за неговото съществуване. Аз самият се смятам за щастливец, че открих Православната църква във Виетнам, когато заедно с моята приятелка Теодора решихме да изследваме тази вяра.
Първата история, която трябва да разкажа, е моята собствена.
Роден съм и съм израснал в римокатолическа среда, в семейство с дълбоки католически корени. Вярвам, че някои от предците ми може би са били сред мъчениците по времето на феодалните гонения срещу католиците. Баба ми и баща ми ме научиха да се моля, да ходя на литургия и да участвам в живота на енорията. Най-вече баба ми често казваше, че ме обича повече от всички внуци, защото редовно ходех на църква.
Живях така около 17 години — активно участвах в енорийски дейности и катехизаторски курсове. Често посещавах католически книжарници, четях много, и вкъщи бях човекът, към когото се обръщаха с въпроси за вярата.
Постепенно започнах да идеализирам наученото. Станах нетърпим към всяка небрежност в литургията, страдах, когато виждах как учението на Църквата се нарушава. Вярвах, че Църквата учи на послушание, а виждах непокорни свещеници; Църквата проповядваше любов, а чувах осъдителни думи от амвона. Всичко това постепенно разруши доверието ми.
Тогава напуснах католицизма и преминах към лутеранството. Но и там видях много несъвършенства. Заедно с Теодора започнахме да проучваме Православието. Чрез православна група във Facebook тя откри Савва, който току-що бе приел Кръщение. Така започнаха нашите срещи с новата вяра.
Когато започнах да изучавам основите на Православието, бях напълно поразен. Западната богословска схема, която носех в себе си, рухна мигновено. За първи път се сблъсках с нещо толкова различно, но истинно. В началото ми беше трудно да разбера всичко, но чрез четене на свети отци и личен опит постепенно започнах да приемам учението. Тогава можех да кажа: „Да, Господи, предавам се – победен съм от Твоята неописуема любов.“
Преди да се просветя от светлината на Православието, бях тръгнал по гибелен път. Извършвах с воля грехове, които някога ненавиждах. Станах ревнив, озлобен, пълен с омраза към семейството си. Загубих контрол и дори няколко пъти бях на ръба на самоубийство. Тогава в мен и около мен цареше ад.
Когато чух православното учение за рая и ада, бях изумен. В този момент почувствах Божията любов в дълбочина и разбрах, че истинският Бог не е съдия, а Лекар на душите.
Спомням си ясно: в онези дни на болка, когато срещнах Православието, сърцето ми започна да се лекува. Слушах отново и отново Блаженствата, и тази една песен ми носеше мир и утеха, каквато никога не бях познавал. Животът около мен сякаш се изпълни със светлина.
След няколко месеца катехизация, в която се съсредоточих върху разликите между Православието и католицизма, на Богоявление – 6 януари 2024 г., бях кръстен, точно преди празника Рождество Христово по стар стил.
Бог ме избави от гибел. Не зная защо избра мен – само зная, че ме възлюби напълно. Оказа ми милост, възроди ме в онзи миг, в който можех да погина. Ако Той не ме беше спасил, най-вероятно щях да потъна в мрак, в някой от онези мигове на ярост и отчаяние, когато бях напълно загубил себе си.
Атанасиос Хо Туан
10 юни 2025 г.
