Патриарх Порфирий: Смъртта не е край, а път към среща с Бога
Сръбският патриарх говори за смисъла на смъртта на опелото на майката на архимандрит Харитон
„Не е въпросът дали ще си отидем от този свят, а дали има кой да отговори на тайната на живота“ – това каза Сръбският патриарх Порфирий по време на опелото за Божията рабиня Ана Павлица, майка на архимандрит Харитон, в Сомбор на 16 юли, пише сайтът на Сръбската православна църква.
"Често се случва да забравим, че ни предстои да напуснем този свят и че трябва да се срещнем с Онзи, Който е абсолютната любов – Който ни е привел от небитие в битие, Който ни е дарувал всичко, от което се нуждаем – дори и Себе Си. Често забравяме онова, което отците и подвижниците са считали за една от най-висшите добродетели: да си спомняме края, да си спомняме за смъртта – не за да се боим от нея, макар че често това присъства у всеки от нас, не за да бъдем потиснати от този факт, а – както свидетелстват светите отци – за да се сещаме за смъртта, защото знаем, че ще отидем на среща с Този, Който е абсолютната любов, Към Когото копнеем. Тогава и ежедневието ни става по-отговорно. Тогава губим по-малко време в несъществени неща и се стремим да подредим приоритетите си в живота. Стремим се грижите ни да бъдат насочени към това, което е по-съществено, по-важно, знаейки, че когато се грижим за най-главното, по-маловажното се урежда от само себе си.
Съществуват и такива, които – по една или друга причина – желаят да прикрият или изтласкат от съзнанието си отиването от този свят, т.е. смъртта, като избират да живеят така, сякаш този момент не съществува. Случва се да си мислим, че има време, че можем да живеем нехайно, безотговорно, защото има време до края на живота, има време до смъртта, значи има и време да се променим. Но едно е сигурно: всеки, който се е родил, ще умре. И още едно нещо е сигурно: кога ще настъпи този момент, никой от нас не знае. Тук човешката логика не важи – дали някой, който е решил, че ще живее, да кажем, сто години, ще стигне до тази възраст, или ще си отиде внезапно. Обикновено от човешка гледна точка това е внезапно, а според Божията логика – точно тогава, когато трябва. Господ призовава всеки един от нас в момента, който е най-добър за нас – така вярваме ние.
Следователно, въпросът изобщо не е дали ще напуснем този свят, а дали съществува някой, който може да отговори на най-дълбоката ни потребност, на най-дълбоката тайна – тайната на живота, т.е. тайната на гроба. Дали този момент е последният във времето на нашето съществуване, след който вече няма нищо, или е истина онова, което ни е открито в Църквата Христова – онова, което Сам Господ ни е открил? – проповядва Негово Светейшество."
На Сръбския патриарх Порфирий съслужиха: високопреосвещеният митрополит Бачки г-н Ириней и преосвещените епископи: Валевски г-н Исихий, Шабачки г-н Йеротей, Мохачки г-н Дамаскин, Британско-Ирландски г-н Нектарий и Йенополски г-н Никон, както и многобройно монашество и духовенство на Сръбската православна църква.
СПЖ припомня думите на Йосиф Исихаст, че този, който не е изпитал, е необходимо да изпита и от опит ще узнае и ще намери това, което не му достига. Опитът не се купува. Всеки го придобива със своя труд и със своята кръв, отдавана като цена за тази придобивка.
