Историята се повтаря: свалянето на митрополит Тихик и уроците на миналото
Автор: Василий Можевелний
След отстраняването на Пафоския митрополит Тихик от Синода на Кипърската православна църква вече се появиха множество публикации. Заслужава си да се вгледаме в аналогични случаи от историята, за да разберем по-дълбоко смисъла на случващото се днес.
На 22 май 2025 г. Свещеният Синод на Кипърската православна църква, на извънредно заседание, с 10 гласа „за“ и 6 „против“, взе решение да свали митрополит Тихик от Пафоската архиерейска катедра.
По данни от медиите, митрополит Тихик е бил обвинен, че подкопава авторитета на предстоятеля на Кипърската църква – архиепископ Георгий – и по този начин нарушава каноничното единство на Църквата. Съобщава се също, че търпението на църковното ръководство се изчерпало окончателно, след като Тихик отказал да приеме в своята епархия мощите на свети апостол Павел, които трябвало да бъдат донесени от католически кардинал – договореност между покойния архиепископ Хризостом II и папа Франциск.
Следва да се отбележи, че в историята на Църквата даряването или временното предаване на свети мощи и други реликви често е било използвано за решаване на различни въпроси – политически, военни и др. Например през IV век, за да издигне Константинопол като нова столица на империята, император Констанций II (син на Константин Велики) започва да пренася там мощите на най-известните светии – апостол Андрей Първозвани, апостол Тимотей, света великомъченица Ирина и др.
През 1023 г. император Роман III Аргир получава част от мощите на свети Георгий от арменския владетел на Едеса в замяна на дипломатическа подкрепа и легитимиране на властта му. В Средновековието в Европа мощите (често фалшифицирани) се използвали като валута за решаване на различни дела. Подобна практика се наблюдава и в ново време. Така например, през 2004 г., за екуменическо сближаване с Константинопол, папа Йоан Павел II връща мощите на свети Йоан Златоуст, откраднати от кръстоносците през 1204 г. А на 1 юли 2019 г. папа Франциск предава на патриарх Вартоломей частица от мощите на свети апостол Петър.
Следователно, отказът на митрополит Тихик да приеме католическия кардинал с мощите на апостол Павел най-вероятно не се дължи само на нежеланието му да се моли съвместно с него – нещо забранено от каноните – но и на отказа да участва в схема от типа „мощи в замяна на екуменическо сближаване“.
Разбираемо е, че за да бъде свален един архиерей, трябва да бъдат изтъкнати и други обвинения. Така започват да се изкарват наяве жалби, че митрополит Тихик не разрешава сключването на бракове между православни и инославни, не признава инославното кръщение и прекръщава идващите от протестантски деноминации.
Забележително е, че срещу митрополит Тихик не са повдигнати нито едно от онези обвинения, които биха уронили личното му достойнство. Не е обвинен нито във финансови злоупотреби, нито в порочни връзки, нито във властолюбие или нещо подобно. И това е особено показателно. Той не е дискредитиран чрез лъжи или скандали, а направо е обвинен, че е твърде верен на каноните, които никой не е отменял.
Примерно, още от древност до днес един от най-разпространените способи за дискредитиране е използването на блудници, които твърдят, че са имали плътска връзка с даден човек. Подобни изпитания са преминали:
преп. Мартин Иерусалимски (IV в.),
свт. Мартин Милостиви, еп. Турски (IV в.),
преп. Мойсей Мурин (IV в.),
преп. Нифонт Кипърски (IV–V в.),
преп. Симеон Стълпник (V в.),
преп. Йоан Кущник (V в.).
Друг класически подход е обвинението в разхищение на средства. Такова преживяват:
свт. Йоан Златоуст (IV–V в.),
свт. Никифор Изповедник (VIII–IX в.),
свт. Амвросий Медиолански (IV в.),
свт. Григорий Богослов (IV в.).
В по-ново време подобни обвинения са отправяни към:
свт. Арсений Мацеевич (†1772),
преп. Паисий Величковски (†1794),
свт. Йоасаф Белгородски (†1754),
свт. Тихон, патриарх Всерусийски (†1925),
свт. Лука (Войно-Ясенецки), архиеп. Кримски (†1961).
В основата на тези гонения обикновено стоят властови амбиции, елиминиране на неудобни фигури или завист. Но на повърхността винаги се изтъкват порочни действия, за да се опетни името на гонения.
При митрополит Тихик обаче виждаме нещо ново – той е наказан именно за прекалено ревностно спазване на каноните, за твърдо изповядване на православната вяра.
Това е много необичайно. За да се убедим в това, ще дадем още няколко примера с по-подробен анализ на тези случаи.
Свети Йоан Златоуст
Св. Йоан Златоуст (ок. 347–407), архиепископ Константинополски, е един от най-видните проповедници и богослови на ранната Църква. Роден в Антиохия, получил блестящо образование. Млад се отдава на аскетичен живот, после е ръкоположен за презвитер и прославен като изключителен проповедник. През 397 г., след смъртта на архиепископ Нектарий, е призован на престола в столицата.
От първите дни той се държи не както било прието. Отказва се от разкош, съкращава разходите на архиепископския двор, а спестеното раздава на бедните. Проповядва покаяние, изобличава нравствените пороци както на духовници, така и на миряни. Не се бои да говори истината дори на силните на деня. Това води до остър конфликт с императрица Евдоксия. Също така той се противопоставя на опитите на александрийския патриарх Теофил да подчини Константинополската катедра.
Всичко това довежда до събора през юли 403 г. в предградието Халкидон – Руфиниана, известен като „Съборът под Дъба“. Свикан е от Теофил и негови съмишленици. Св. Йоан отказва да се яви, считайки състава му за предвзет и настоявайки за вселенски процес. Съборът го низлага, а император Аркадий утвърждава решението. Формалните обвинения са 29, сред които:
обида на епископ Макарий Магнезийски и насилие над негов слуга;
жестоко отношение към монах Йоан – нареден побой и окови;
разпродажба на църковно имущество, включително мрамор за църквата „Св. Анастасия“;
обиди към духовенството;
нарушения при ръкоположенията;
непристойно поведение, включително обвинения в сластолюбие и надменност.
След низложението се случва земетресение, а императрицата преживява спонтанен аборт – възприето е като Божие знамение, и Златоуст е върнат. Но не за дълго. През 404 г. Евдоксия поставя своя статуя до „Св. София“, а Йоан държи изобличителна проповед. Последва нов събор, повторно низложение и заточение в Пицунда, където той умира през 407 г.
Св. Йоан е бил очернен чрез лъжливи обвинения. В случая с митрополит Тихик обаче липсват каквито и да било обвинения, които да хвърлят сянка върху неговото благочестие или вярност към Църквата.
Св. Никифор Изповедник
Св. Никифор (ок. 758–828), патриарх Константинополски през втория иконоборчески период при император Лъв V Арменец, е изключителен богослов и защитник на иконопочитанието. Роден в Константинопол в семейство на императорски чиновник, пострадал в първия иконоборчески период. Никифор участва в VII Вселенски събор (787), на който е възстановено почитането на иконите.
През 806 г. е избран за патриарх, макар и не монах, което предизвиква недоволство сред някои монаси. През 813 г. Лъв V възобновява иконоборчеството. Никифор категорично отказва да се подчини. През 815 г. събор отменя решенията на VII Вселенски събор и низлага патриарха, който е заточен в манастир и умира през 828 г.
Формално обвиненията срещу него включват:
незаконно заемане на патриаршеския престол;
политическа неблагонадеждност;
антидържавна пропаганда;
разхищение на църковни средства.
На пръв поглед случаят прилича на този с митрополит Тихик – и двамата са гонени заради вярност към каноните. Но има важна разлика: иконопочитанието по онова време официално се е считало за ерес. Докато днес нито една от нормите, които митрополит Тихик спазва, не е отречена. И все пак, неговата вярност към тях се наказва.
Св. Арсений Мацеевич
Св. Арсений е роден през 1697 г. във Владимир-Волински. Обучен в Киевско-Могилянската академия, приема монашество и служи в Чернигов. От 1730 г. е мисионер в Сибир, епископ Сибирски и Тоболски (1741), по-късно прехвърлен в Ростов.
През 1763 г. императрица Екатерина II започва реформа – секуларизация на църковните имоти и намаляване броя на манастирите. Арсений остро ѝ се противопоставя и изпраща протест до Синода, който вместо подкрепа, го предава на императрицата. Обвиненията:
лично обида на императрицата;
изопачено тълкуване на Св. Писание с цел противопоставяне на властта;
подстрекателство към размирици.
Арестуван, лишен от сан и заточен във Ферапонтовия манастир, където умира. Реабилитиран през 1918 г., канонизиран през 2000 г. В случая на митрополит Тихик няма политически обвинения – твърди се само, че с действията си подкопава авторитета на архиепископ Георгий, което е крайно формално основание.
Изводи
Историята на Църквата познава множество случаи, в които особено благочестиви и ревностни духовници биват преследвани от свои събратя. Парадоксално, но често осквернени и неморални служители запазват постовете си, тъй като умеят да се подчиняват на властта и да угодничат.
Но, както виждаме, случаят с митрополит Тихик има една особеност, която не се среща в предишните гонения срещу ревнители на благочестието и чистотата на вярата. Именно благочестието, верността към каноните и непоколебимото изповядване на православната вяра са му вменени като вина. Обвиняват го, че с тази своя последователност уж дискредитира архиепископ Георгий и други епископи. Оказва се, че верният на православното учение изобличава самото икуменическо отстъпление — не с думи, а с личния си пример. И затова го наказват.
В тази ситуация ясно се вижда и опит да се представи самата чистота на православната вяра като нещо остаряло и вредно за „прогреса“. Писмото на патриарх Вартоломей до Кипърската църква съдържа именно такава формулировка: възгледите на митрополит Тихик са „архаични и напълно остарели“.
Нежеланието да се моли с еретици се изкарва мракобесие. Несъгласието със сближаването с католиците – разкол. Отказът от либералния мейнстрийм – гордост.
Именно затова митрополит Тихик не е оклеветен – необходимо е самото Православие да изглежда укоримо. А когато това бъде постигнато, ще може да се премине към следващата стъпка.
Накрая, нека си припомним един евангелски момент: когато Христос е ударен от служител на първосвещеника, Той отговаря: „Ако зле съм говорил, докажи злото; а ако добре, защо Ме биеш?“ (Йоан 18:23). стоят властови амбиции, елиминиране на неудобни фигури или завист. Но на повърхността винаги се изтъкват порочни действия, за да се опетни името на гонения. При митрополит Тихик обаче виждаме нещо ново – той е наказан именно за прекалено ревностно спазване на каноните, за твърдо изповядване на православната вяра.
