Архиепископ Дамиан заяви готовност да се оттегли от Синайския манастир
В писмо до Йерусалимската патриаршия той обявяи, че започва процедура за приемство и очерта път за изход от кризата
На 4 септември, в деня на свети пророк Моисей, архиепископ Дамиан изпрати писмо до Йерусалимската патриаршия, в което заявява готовност да се оттегли от ръководството на Синайския манастир „Св. Екатерина“ и задвижва процедура за приемство. В обръщението си той подчертава необходимостта от единство в братството, очертава условия за защита на статута на обителта и обвинява Йерусалимския патриарх Теофил III, че задълбочава кризата, предава гръцкият orthodoxianewsagency.gr.
Ето цялото писмо:
Днес, 4/9/2025, празника на великия пророк Моисей, който е сред покровителите на Синай, възстановяването на каноничността и законността в Светата Синайска обител е вече реалност. Но това само по себе си не е достатъчно, за да се постигне най-голямата цел — гарантирането на нейния от векове установен статут и, главно, на нейното бъдеще. Освен каноничност и законност е необходимо да има и единство между Отците на Светата Синайска братия.
Разбирам, че, живеейки в 91-вата година от възрастта си, мисълта на мнозина, вътре и извън Обителта, се съсредоточава върху факта, че приемството ми е въпрос на време. Тъкмо тази мисъл е действителната причина за вътрешната криза, разразила се в Светата Синайска обител. Отговорността ни тежи върху всички, и първо върху Синайските отци, но не по един и същ начин и не в една и съща степен. За нещастие кризата на моето приемство съвпадна с кризата, породена от решението на Апелативния съд на Исмаилия от 28/5/2025, в резултат на което кризата се превърна в екзистенциална.
Понастоящем от фактите се доказа, че всички Синайски отци, включително 11-те бунтовници, споделяме определени общи позиции, които трябва да станат основа на едно ново единство:
А) По най-важния въпрос — съдебното решение на Апелативния съд на Исмаилия от 28/5/2025 — всички Синайски отци имаме еднакво мнение и еднакви цели. Конкретното решение преобръща от векове установения статут на Светата обител, отваря пътя към десакрализацията и превръщането ѝ в музей.
Б) Решението на екзистенциалната криза, пред която сме изправени, ще бъде намерено в сътрудничество с египетското и гръцкото правителство и трябва да представлява тристранно споразумение. Разбира се, продължаването на усилието Светата обител да бъде оправдана чрез египетските съдилища трябва и ще продължи под отговорността на новия Архиепископ на Синай, Фаран и Райто и на обединеното Синайско братство.
В) Решението, освен въпроса за собствеността, задължително включва: а) признаването на самостоятелно религиозно юридическо лице (sui generis) с наименование „Гръцкоправославна Св. Кралска Автономна Обител „Св. Екатерина“ на Свeтата и Богослязла планина Синай“ в египетския правен ред, б) предоставянето на египетско гражданство на всеки Архиепископ на Синай, Фаран и Райто и Игумен на Св. Синайска обител, в) осигуряването на разрешения за пребиваване на Отците чрез специални процедури, г) защитата на частната колекция от реликви и ръкописи на Св. Обител и д) признаването на изцяло религиозния характер на реликвите без художествена стойност (напр. св. мощи и др.).
Г) Закон № 5224/2025 (Държ. вестник А’ 142) е не само етапен камък в борбата на Св. Обител да осигури бъдещето си и правилно разбраните си интереси, но и решаващ стратегически избор както за Св. Синайска обител, така и за Гърция. Отношенията на Св. Обител с гръцката държава се определят вече от Конституцията и този закон, като по този начин представляват силен и непробиваем щит за защита на Св. Обител както в Гърция, така и по целия свят.
Д) Синайската братия трябва да приеме нови Отци, за да се увеличи числено.
Е) На всеправославно ниво каноничното положение на Св. Синайска обител е определено окончателно от Сигилий на Вселенския патриарх Гавриил IV от 1782 г. Паралелно, окончателен съдия всеправославно остава Вселенската патриаршия. Св. Синайска обител е „автономна, самовластна, свободна безнадзорна, ненакърнима, неподчинена на някой патриаршески престол“.
Винаги кризите доказват много за мнозина.
Никой няма да забрави кои бяха онези, които веднага подкрепиха Св. Обител, когато стана известно решението от 28/5/2025. Това бяха Вселенската патриаршия, Патриаршията на България, Църквата на Гърция, Църквата на Кипър. По-късно се присъединиха Патриаршията на Антиохия, Патриаршията на Сърбия и Църквата на Албания. Болезненото мълчание на Патриарха на Александрия се равнява на подкрепа. Всички останали патриаршии и всички други православни църкви замълчаха, с изключение на Йерусалимската патриаршия, чиято обява имаше за единствена цел потвърждаването на империалистическа политика срещу Св. Синайска обител, която цели превръщането на Св. Синайска обител в обикновен манастир, подчинен на Йерусалимския патриарх. За това състояние на раздор и разделение в православния свят отговорността тежи изключително на Московската патриаршия, но последствията от него ги плаща цялото Православие. Не е случайно, че първите, които побързаха да се възползват от вътрешния разлом в Светата Синайска братия, бяха организации, мрежи, партии, както и лица, свързани с усилието на Русия да разруши Православието, като същевременно прокарват възгледи, противни на православното християнско богословие и етика.
Християнството в Близкия изток е преследвано и по-специално православните християни, съвременната Ромйосини, са силно застрашени, както се доказа с терористичната атака срещу църквата на Пророк Илия в Дамаск. Ако нямаше гръцка държава и без активното ѝ участие, нищо нямаше да бъде спасено. Нито Русия, нито Йордания (която Йерусалимският патриарх изтъкна като „щит“ на християните в Йерусалим, благодарейки ѝ за освобождаването на неговите сметки, докато Гърция постигна това) нито някоя друга страна има искреността, твърдостта, ангажимента и любовта към Ромйосини, каквито има Гърция.
Вчера получих документ от Йерусалимския патриарх г-н Теофил, когото уважавам и почитам безмерно, който канонически е най-малкото неустойчив и необоснован. И това защо: 1) Пренебрегва моето писмо от 7/8/3035 до Блажения Йерусалимски патриарх, в което изрично и открито му заявих, че не съм го поканил в делото на Обителта; 2) Пренебрегва каноничните и юридическите недостатъци на така наречената покана към Отците; 3) Подхожда нашественически и в противоречие с предспоменатия Сигилий, като третира Обителта като придатък на Йерусалимската патриаршия, поради което смята, че може да дава заповеди да се отвори портата на Обителта; 4) Пренебрегва, че Съборът на Отците има право да наложи на Игумена и Архиепископа отказ от поканата на Блажения.
Радвам се обаче за този документ, защото най-сетне се разкрива ролята на Йерусалимския патриарх в проявлението на църковния преврат — впрочем той притежава съответното ноу-хау — но главно в задълбочаването на раздора в рамките на Светата Синайска братия. Но най-интересното е моментът, в който бе изпратен този документ. Той бе изпратен едва когато Йерусалимската патриаршия узна, че днес ще обявя решението си за излизане от кризата, която мъчи Светата Синайска братия, и че това мое решение има съгласието на Отците, на гръцкото правителство, на Вселенската патриаршия и на Църквата на Гърция.
Св. Синайска обител няма традиция да прави преврати, да низлага патриарси и после да ги затваря във вътрешни затвори с цел да ги съсипе духовно, душевно и телесно. Св. Синайска обител никога не би проявила онова дребнаво поведение, което прояви лично Йерусалимският патриарх Теофил, когато дойде неизбежният час на кончината на предшественика му Ириней. Кой ще забрави, че единствените, които тогава се погрижиха за достойнството на покойния, бяха гръцкото правителство и Църквата на Гърция? Без гръцкото правителство и Църквата на Гърция покойният щеше още да е неупокоен, защото Йерусалимският патриарх забрани да бъде погребан навсякъде в пределите на неговата църковна юрисдикция. За щастие, дори и в най-лошия момент от историята на Св. Синайска обител, подобно нещо не се случи, и всички сме длъжни да се погрижим да не се случи.
Дължа обаче и малка препратка към лицемерието на много братя относно прочутия въпрос за госпожа А.С. Благодарение на нея мнозина гърци научиха термина „внесена съпруга (събитие на „сънейсакто̀с“)“. Ако вместо жена беше мъж, същите „кръгове“ и „братя“ отново щяха да отровят целия свят, намеквайки за същите неща, същите зависимости и същите отношения. Просто намеците щяха да бъдат още по-гнусни. За съжаление тази съдба имаме всички йерарси, на които Бог подари много години живот. Но в случая с госпожа А.С. има и изобилен мизогинизъм, благочестивщина и пуританизъм. Господ знае и съди!
Вчера уведомих гръцкото правителство за решенията си, които са в духа на вече обсъденото с Вселенската патриаршия и Църквата на Гърция. След като вече е даденост, че Светата Синайска братия е съгласна със стратегическите цели и тактическите методи за справяне с екзистенциалната криза, пред която е изправен манастирът, на който посветих целия си живот, дойде време да поема отговорностите си и да гарантирам процедурите по приемството ми, които започват незабавно и трябва да се завършат бързо, но по правилен начин, така че Светата Синайска братия, обединена, да се съсредоточи върху решаването на големия проблем, пред който е изправена.
Процедурните подробности ще бъдат завършени в рамките на следващите дни, ще бъдат обявени веднага щом бъдат договорени с всички и ще бъдат реализирани с помощта на египетските власти, гръцкото правителство и Църквата на Гърция.
Прощавам на всички и моля за прошката на всички!
Както писа СПЖ по-рано Йерусалимският патриарх Теофил призова архиепископ Дамиан да освободи манастира Синай
