Отец Илиян: Азбуката на светите братя Кирил и Методий е слово за спасение
Делото на светите братя Кирил и Методий не е просто културен акт, а свещена мисия, вдъхновена от Божията любов. То надхвърля рамките на писмеността и носи в себе си дълбок духовен смисъл. Създадената от тях азбука не е само средство за общуване, а език на богослужението и на спасението. Думите, които произнасяме, съдържат в себе си богословие и вяра. Това каза пред СПЖ отец Илиян Алексиев, предстоятел на храм „Рождество Богородично“ в столичния квартал "Лагера".
Това, което съм забелязал през годините на прехода – от юношеските ми години насам, когато започнах по-сериозно да се интересувам от теми, свързани с азбуката и духовната култура, – е, че съществува една рефлексия от времето преди 1989 г. Тогава 24 май се честваше по различен начин – чрез манифестации и с друго разбиране, наложено от тогавашната власт. Тази инерция се пренесе и в следващите десетилетия. Не можем да кажем, че напълно липсва осъзнаване, но реално много малък процент от хората вникват в дълбокото значение на този празник – а именно в неговата духовна и културна дълбочина. Делото, за което сме признателни на светите братя, е наистина велико.
Особено показателно е, че в последните години наблюдаваме нещо различно: този ден – за разлика от други държавни или дори религиозни празници, като например Гергьовден – не се възприема само като повод за почивка. Напротив, хората стоят с часове на опашка пред библиотеките, за да поднесат цветя. Много силен знак беше и събитието, когато бяха изложени за поклонение мощи на светите братя. Въпреки че някои учени оспорваха тяхната автентичност, денем и нощем се виеха километрични опашки от вярващи, които искаха да отдадат почит. Това ясно говори, че народът ни започва да осъзнава величието на тяхното дело.
Но тази дълбочина не може да ни бъде просто поднесена отвън. Тя се открива само ако я потърсим съзнателно. В съвременното ни общество липсва целенасочено усилие това наследство да бъде преподавано и осмисляно – както личи от актуалната дискусия за въвеждането на предмета „Религия“ в училище. Ако човек се заинтригува, може да стигне до дълбините на това дело. Защото не става дума просто за поредица от символи или букви, както би могъл да създаде всеки малко по-грамотен човек. Днес съществуват много създадени езици, включително програмни или изкуствени езици.
Тук говорим за нещо съвършено различно – за слово, в което е вложена дълбочината на Божието откровение. Ето защо тази писменост и език са литургични – предназначени да изразяват Божието слово и всичко свързано със спасението. Светите братя не просто превеждат първите богослужебни книги – Евангелието, Псалтира, Апостола – а същевременно влагат в самите думи богословски и духовен смисъл. Те не просто адаптират съществуващ текст, а го преосмислят и изразяват така, че народът, изговаряйки тези думи, вече разбира тяхното съдържание.
Пример за това е думата Кръщение. Вместо да се използва буквален превод на гръцкото βάπτισμα („потапяне“), те използват дума, производна от кръст – което ясно показва богословското ѝ значение: влизане в Христовата жертва. Така думите Кръщение, Кръст, Възкресение стават носители не само на езиков, но и на духовен смисъл. Това е богословие в езика. И до днес в ежедневния ни говор използваме такива думи – например йерархия. В съвременния език тя често се използва за административна или военна структура, но първоначалното ѝ значение е свещеноначалие – установено от Бога, низходящо от висшето към низшето.
Когато слушам житията на светите братя, осъзнавам още по-силно чудото, което е тяхното дело. То не е просто човешко постижение. Събитието е твърде необяснимо за толкова кратко време, за да не признаем, че Божията благодат е била действена. В житието на св. Константин-Философ четем как, по време на хазарската мисия, той се помолил на Бога и започнал да разбира еврейски език – дори до степен да различава гласни от съгласни, макар по онова време гласните не се изписвали. Това е духовен подвиг – не само езиков. Макар и само около 200 души да повярвали след неговата проповед, той вече бил започнал превода на Евангелието и Псалтира още в Херсон.
Глаголицата, която създава, е била трудна за възприемане, особено в нашите земи, но е била насочена специално към славянските народи. По-късно, учениците на светите братя – светите Седмочисленици и особено книжовниците от Преславския кръг – създават по-подходящо писмо за местната традиция, което познаваме днес като кирилица. То е наречено така в чест на св. Кирил, а графично е по-близко до гръцките букви и по-лесно за възприемане.
Как да опазим това духовно и културно наследство?
Преди всичко – да живеем осъзнато в реалността на Словото, което сме получили. За съжаление, мнозина го приемат за даденост и не му обръщат внимание. Но българите в чужбина често плачат, когато чуят родното слово – за тях то е нещо свято. Цитират стихове на наши поети, възхваляващи езика и писмеността, и това е знак, че делото не е забравено.
Днес, в съвремието ни, мнозина млади хора не пишат и не четат с лекота. Да, между тях има изключения, но като цяло се наблюдава, че словото отстъпва на втори план. Това буди у мен дълбока загриженост. Делото на светите братя не може да се предава механично – то изисква усилие във всяко поколение.
Нека не забравяме и още нещо – те не са имали никаква земна облага от това дело. Напротив, трудът им е бил съпроводен с лишения и трудности. Славата им идва след тях, а наградата им – в небесата. Делото им е благословено, защото е извършено с жертвен дух и с любов към Бога и към народа.
