Св. Синод подкрепя въвеждането на „Добродетели и религии“ в българските училища
БПЦ предлага поне един час седмично, съгласуване на конфесионалното обучение с вероизповеданията и поетапно въвеждане на предмета от учебната 2027/2028 година
Св. Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия подкрепя въвеждането на „Добродетели и религии“ в задължителните учебни часове в българските училища. В становище по два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) Синодът предлага конкретни промени в организацията на обучението, съгласуването на програмите и подбора на преподавателите.
Становището е представено на основание чл. 11, ал. 3 от Закона за вероизповеданията. То се отнася до законопроект № 52-654-01-104, внесен в 52-рото Народно събрание на 23 юли 2026 г. от Димитър Здравков и група народни представители, и законопроект № 52-654-01-127, внесен на 3 септември 2026 г. от Костадин Костадинов и група народни представители.
Подкрепа за задължителен предмет с три алтернативни програми
Св. Синод потвърждава последователната си позиция в подкрепа на изучаването и разпространението на основите на православната вяра и нравственост сред децата и младежите. Той изразява удовлетворение от намерението на народните представители да обсъдят и приемат промени, с които предметът „Добродетели и религии“ да бъде включен в раздел А на учебния план — задължителните учебни часове.
Предвидени са три алтернативни учебни програми, утвърждавани от министъра на образованието и науката: религия – православие, религия – ислям и етика и гражданско образование. Първите две са определени в законопроектите като обучение „с елементи на конфесионално обучение“, а третата — „без елементи на конфесионално обучение“.
Синодът препоръчва тези формулировки да бъдат заменени навсякъде с вече възприетите понятия „конфесионално обучение“ и „неконфесионално обучение“. Той приветства поставянето на духовно-нравственото възпитание и обучение на учениците сред приоритетите и на 52-рото Народно събрание.
Принципната подкрепа обхваща мотивите и предложеното съдържание на §§ 1, 8, 9, 10, 13, 19, т. 2, 26 и 33 от законопроекта на Димитър Здравков и група народни представители, доколкото те се отнасят до въвеждането на предмета в задължителните учебни часове. Синодът подкрепя и §§ 1–9 от законопроекта на Костадин Костадинов и група народни представители, който е посветен изцяло на въвеждането на „Добродетели и религии“ като задължителен предмет в началното, основното и средното образование.
Същевременно БПЦ настоява законодателните промени да предвидят съгласуване на учебните програми и преподавателите по конфесионално обучение със съответното вероизповедание.
Европейският опит и подготовката в България
В становището се посочва, че такъв или подобен задължителен предмет съществува в много държави от Европейския съюз, възприели конституционния принцип на светското образование. Според Синода присъствието му в задължителната подготовка не противоречи нито на европейската практика, нито на българската Конституция.
Като примери са посочени съседните православни страни. В документа се изтъква, че преподаването на православие в Гърция не е прекъсвало от освобождението на страната през 1821 г. — период от повече от 200 години. Синодът свързва тази традиция с високата религиозна и богословска просветеност и култура на гръцкото общество. Положителни нравствени и културни резултати са отчетени в становището и за Румъния.
Посочено е също, че православие се изучава като конфесионална разновидност в задължителните учебни часове и в редица неправославни европейски държави.
Като пример за участие на вероизповеданията в организацията на обучението Синодът дава Австрия. Според изложеното в документа там религиозно-нравственото образование в светското училище е задължително, а при конфесионалното обучение съответните вероизповедания — римокатолицизъм, протестантство, православие и ислям — определят учебното съдържание и учителските кадри.
В подкрепа на този пример становището препраща към сравнителното изследване „Религиозната грамотност в учебните програми на задължителното образование в Австрия, Шотландия и Швеция“ и публикацията „Религиозното образование в Австрия“.
За България Синодът припомня, че предложението за задължителен предмет е предшествано от повече от три десетилетия обсъждания, работа, подготовка на кадри и изготвяне на учебници. През този период „Религия“ е преподавана като задължителноизбираем предмет (ЗИП) и свободноизбираем предмет (СИП), а според действащия ЗПУО — съответно в избираеми учебни часове (ИУЧ) и факултативни учебни часове (ФУЧ).
Тази последователност е изложена и в предишното становище на Синода до 51-вото Народно събрание с вх. № ПГ-51-537-00-6 от 29 юли 2025 г. То е представено по законопроект за изменение и допълнение на ЗПУО с вх. № 51-502-01-37 от 21 юли 2025 г., внесен от Министерския съвет.
Мотивите за изучаване на православието
Св. Синод потвърждава позицията си за неотложната необходимост от въвеждането на предмет „Религия“, с първа разновидност „Православие“, и повтаря мотивите, представени пред предишното Народно събрание.
В становището се изтъква, че според Синода огромното мнозинство от българското общество определя източното православие като свое вероизповедание и има право децата му да получават компетентни, задълбочени, цялостни и систематизирани знания за своята религия, нравственост и духовна култура.
БПЦ определя православието като част от националната конституционна идентичност на България. В документа се припомня, че чл. 13, ал. 3 от Конституцията го посочва като традиционно вероизповедание, както и че то присъства в държавния протокол и в държавния и гражданския празничен календар.
Друг аргумент е мястото на православното богословие във висшето образование и науката. Синодът посочва богословските факултети и катедри към големи и авторитетни български университети. Според него представянето на богословието в достъпна и интересна за учениците форма би било в съответствие с академичното преподаване на тази наука, признато на европейско и национално равнище наред с останалите науки.
Наред с познавателната функция Синодът подчертава и ценностноформиращата роля на предмета „Религия – Православие“. Сред посочените ценности са любовта към всички хора, грижата за човешкия живот и за другите, грижата за природата като Божие творение, животът в общност, отговорността към семейството и родината, мирът, жертвоготовността, състраданието, съпричастността, свободата, зачитането на свободната воля и човешката личност, честността и правдолюбието.
В становището тези ценности и добродетели са определени като исторически формирани и залегнали в народностното съзнание на българите.
Връзки с останалите учебни предмети
Според Синода „Религия – Православие“ би помогнала на учениците да разбират по-пълно и задълбочено теми от други учебни предмети, за чието богословско обяснение преподавателите по тях нямат съответната компетентност. В документа са посочени следните връзки:
- История: покръстването на България; ролята на Църквата за формирането на българската народност и нация, за Възраждането и националноосвободителните борби; мястото на Църквата във Византия и в западноевропейското Средновековие.
- Български език и литература: християнските образи в българската литература от нейното зараждане до днес и богословските мотиви в изучаваните художествени произведения.
- Физика и астрономия: формулираните в становището теми за „идеята за креационизма в съвременната физика“ и за връзката между креационизма и „теорията на всичко“.
- Изобразително изкуство: християнските сюжети в средновековното и ренесансовото изкуство, както и византийската и българската иконопис.
- Музика: източноцърковната музикална традиция и значимите класически произведения върху библейски теми.
- Етика и право: изложеното в документа разбиране за християнските корени на толерантността и за ролята на християнството във формирането на теорията за правата на човека.
- Философия: възникването на понятието за личност в християнски контекст и познанията за християнските философи.
Синодът застъпва и тезата, че всички етически системи, включително най-секуларизираните, са възникнали в определен религиозен контекст. Според становището тази историческа връзка е особено отчетлива при европейската етика и добродетелите на толерантността и взаимозачитането, развили се на християнска основа. Затова познаването на основни моменти от библейската история, историята и учението на Христовата църква е представено като предпоставка за разбирането на европейските етически системи и учението за добродетелите.
Религиозна грамотност и възможност за просветен избор
Св. Синод подчертава, че целта на предмета „Добродетели и религии“ и неговата православна разновидност не е индоктриниране, което в становището е пояснено като формиране на религиозно съзнание. Заявената цел е придобиване на базисна религиозна грамотност и усвояване на знания, позволяващи компетентен и просветен избор.
Според БПЦ обучението ще запознае учениците систематично, достъпно и интересно с традицията, в която българското общество живее повече от 1000 години и която, по думите на Синода, е била прекъсната през периода на държавния атеизъм.
В становището се изразява убеждението, че предметът ще подпомогне изграждането на отговорни, свободни и съзнателни граждани и ще допринесе за възстановяване на обществената сплотеност. Синодът свързва тази необходимост с оценката си, че обществото се намира в сериозна криза и проявява тенденции на вътрешен разпад.
Въвеждането на „Религия – Православие“ като задължителен предмет е представено като начин за запълване на съществена празнота в учебното съдържание, обучението и възпитанието. БПЦ го определя и като неотменно право на православните граждани, които желаят децата им да познават своята традиционна религия, както и като неизпълнен досега дълг на държавата към народа.
Конкретни предложения за промени между първо и второ четене
Св. Синод предлага следните редакции да бъдат обсъдени между първо и второ четене, ако законопроект № 52-654-01-104 от 23 юли 2026 г. бъде одобрен по принцип на първо гласуване.
Единна терминология
Във всички параграфи на законопроектите, свързани с новия предмет, изразите „с елементи на конфесионално обучение“ и „без елементи на конфесионално обучение“ да бъдат заменени съответно с „конфесионално обучение“ и „неконфесионално обучение“.
Съгласуване на програмите с вероизповеданията
По § 8, който предвижда допълване на чл. 76 с нова ал. 8, Синодът предлага да се добави предпоследно изречение:
„Учебните програми за класовете от 1. до 12. по конфесионално обучение се изпращат за становище до органите на съответното вероизповедание.“
В тази връзка се припомня чл. 58, т. 5 от Устава на БПЦ – БП, според който Св. Синод проверява и одобрява учебниците и помагалата по „Закон Божий“ и вероучение за българските училища.
Най-малко един час седмично
По § 9, отнасящ се до измененията и допълненията в чл. 88, ал. 2, предложението е след думата „изучаването“ да се добави „не по-малко от един час седмично“.
Индивидуално обучение при недостатъчно желаещи
По § 13, който допълва чл. 99 с нова ал. 8, Синодът предлага следния текст:
„Индивидуално обучение може да се организира и за ученик, избрал обучение по една от учебните програми по учебния предмет „Добродетели и религии“, ако в училището няма достатъчен брой желаещи от класовете в съответния етап от степента на образование за сформиране на група.“
Препоръка от духовното ръководство за преподавателите
Предлага се нов § 27а, с който в чл. 213 да бъде създадена ал. 13:
„(13) За заемане на учителска длъжност, свързана с преподаване на учебния предмет „Добродетели и религии“ по учебна програма за конфесионално обучение, лицето трябва да има и препоръка от епархийското/регионалното духовно ръководство на съответното вероизповедание, в чийто диоцез/регион се намира училището.“
Редакционна поправка в допълнителните разпоредби
По § 33, който предвижда създаването на т. 13а в § 1 от допълнителните разпоредби, Синодът предлага думата „като“ да бъде заменена с „както“.
Поетапно въвеждане от учебната 2027/2028 година
За § 35 е предложена следната редакция:
„Обучението по учебния предмет „Добродетели и религии“ в училищата започва от учебната 2027/2028 година за учениците, които през тази учебна година постъпват в 1. клас, като през следващите учебни години се въвежда последователно от 2. до 12. клас в съответствие с държавния образователен стандарт за учебния план.“
Образователен стандарт, промяна на избора и оценяване
Синодът посочва и въпроси, които според него се нуждаят от допълнително уточняване и обсъждане.
По § 9 и предвидената нова ал. 2 на чл. 88 той изразява разбирането, че законодателят предвижда собствен държавен образователен стандарт (ДОС) за предмета „Добродетели и религии“. В тази връзка отново е даден австрийският пример за участие на вероизповеданията в определянето на учебното съдържание и преподавателските кадри.
БПЦ настоява да бъде предвидена и възможност учениците да променят избора си за всяка следваща учебна година при преминаване в следващ клас. Това означава да могат да изберат друга от трите алтернативни програми в рамките на предмета.
Отделно Синодът предлага да се обсъди отпадането на т. 2 от § 19, която се отнася до чл. 118 и промени в досегашната ал. 5, предвидена да стане ал. 6. Според изложеното в становището така по „Добродетели и религии“ ще се поставя оценка.
Аргументът е, че предметът е задължителен, а оценки се поставят дори по избираеми предмети. Според Синода оценяването мотивира учениците да придобиват нови знания и умения, насърчава познавателните им способности и навици и не позволява да се подценяват значението и стойността на предмета.
В документа изрично се подчертава, че оценката трябва да отразява знанията на ученика за добродетелите и религиите, а не неговата лична вяра.
Предложенията се отнасят и до втория законопроект
По законопроект № 52-654-01-127, внесен на 3 септември 2026 г. от Костадин Костадинов и група народни представители, Св. Синод предлага съответно да бъдат съобразени изложените бележки и редакции по законопроекта от 23 юли 2026 г.
Синодът си запазва възможността при необходимост да представи допълнителни предложения и редакции в хода на обсъжданията. Становището завършва с пожелание за успешна работа на народните представители в полза на българския народ и най-вече на децата — бъдещето на България.
